Първата фаза на гоненията започна през 1911 година. Младотурците отменят привилегиите на патриархията и църквата, както и на определени общности. Най-строгата мярка, която вземат, е мобилизацията на християните, които са изпратени в "трудови батальони" (Amele Taburu). Всъщност, тези, които служат в тях, се използват като роби за обществени работи, т.е. работят като осъдени на принудителен труд.

Втората фаза на гоненията започва с началото на Първата световна война, в която се включва и Османската империя на 28 октомври 1914 година. Германският генерал Лиман фон Сандер, който тогава е началник на военната мисия в Османската империя, предлага на младотурците, които властват в Истанбул, че империята им не може да бъде спокойна, докато по бреговете владеят гърците, а в вътрешността - арменците. Трябва с всякакви средства да бъдат неутрализирани тези два народа с развитото национално съзнание. За гърците нареждат мобилизация, но и изселвания. Те биват водени в дълбочина на Мала Азия, през диви планини и при неблагоприятни климатични условия. Снегът и дъждът ги осакатяват. Стари, деца и жени умират в ужасния преход към мястото на изгнанието, което формално е определено, но когато стигнат там им съобщават, че трябва да продължат към по-далечно място или да се върнат обратно. И няма отпущение. Много жени се самоубиват, скачайки в ледени води на реките, както сулиотките през 1805 година в Залогго.

Третата фаза на гоненията започва с насочването на Кемал (1919 - 1923), който на 19 май 1919 година слиза в Самсун. Изселените, които се завръщат от изгнание, не смеят да отидат в селата си. Там действат четите, бандите, организирани от Мустафа Кемал и Топал Осман. Те вече са властта в гръцките села. Гърците, които по времето на изселванията и мобилизацията са се укрили в планините и са се въоръжили, продължават този живот и са известен противовес на четите. Това важи особено за Понта. Гръцкото население на Кавказ и Нова Русия ще бъде жестоко изпитано в периода на голямата колективизация на Съветския съюз (1925 - 1933), а също и в периода на големите чистки 1935 - 1940 и по време на Втората световна война. През Втората световна война много от тях са преместени в Централна Азия.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]