Тази книга описва едно пътуване, една война и някои хора, които се озоваха в центъра й. В рамките на сто и един дни, от януари до април 2003 година, се опитах да представя всичко, което преживях в Багдад.

На такова пътуване журналистът постоянно е на служба. Новините се появяват по всяко време. Читателят вижда само резултата, докато от статиите не може да разбере как са били написани или какво е било пропуснато.

През десетте години, в които работя като журналист в конфликти, никога не съм се сблъсквал с условия, по-трудни от тези в Ирак. Преди войната проблемът беше конкретен: не казваше нищо. Иракчаните говореха тайнствено или използваха помпозни общи фрази, от страх да не кажат нещо, което не трябва, или да не разкрият мислите си.

След това се сблъскахме с нови трудности. Те падаха от небето, разрязваха въздуха със свистене и експлодираха до ушите ни. Тогава се опитах да видя какво се случва с един народ, когато бариерата се счупи. Какво казват, когато изведнъж могат да говорят.

Моите репортажи от Багдад са моите репортажи, така както ги разбрах на базата на, признавам, недостатъчните ми опити. Въпреки това фактите могат да бъдат тълкувани по много начини. Един египетски журналист определено представя фактите от войната в Ирак различно от мен.

За войната в Ирак няма истина; или по-добре, съществуват милиони разкази, базирани на истински събития и може би толкова лъжи. Моята мисия в хаоса на войната не беше да оценявам, да предполагам или да правя анализи - трябваше да видя, да питам и да разкажа.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]