Колосът на Маруси остава едно от най-привлекателните текстове, написани за съвременна Гърция. Привлекателен, защото описва една Гърция очарователна в своята самота, като малко парче вечност, което е достигнало до плитчините на нашето време. Тази Гърция може би вече не съществува. Но четейки "Колоса", усещаш, че я носиш в клетките на душата си.

Хенри Милър, който тогава живее в Париж, пренебрегвайки лошите знаци - когато посланията на Втората световна война се появяват на хоризонта - решава да дойде в Гърция през 1939 година, след като е осигурил подслон от английския писател Лорънс Дарел, който живее на Корфу. Първоначално се движи без план, обикаляйки насам-натам. Ще бъде впечатлен от срещите си с Качимбалис, Сеферис, Антониу, Хадзикирякос-Гика, Чациос и заради тях ще удължи престоя си.

Той ще напусне Гърция под натиска на американското посолство, което искаше гражданите му да напуснат страната заради войната, която вече беше започнала. Впечатленията му от пътуването ще носят заглавието "Колосът на Маруси" и представляват своеобразна разходка из гръцката антропогеография.

В книгата са включени и записките, които Хенри Милър оставя на Георги Сеферис, преди да напусне Гърция, които носят заглавието "Първи впечатления от Гърция", и в миналото бяха публикувани в отделна книга.