Паметниците на гръцкото изкуство, които били открити на юг от Русия, по-късно постъпили в огромния имперски музей на Петербург, Ермитажа. Появата на гръцките древности дала нова дълбочина на музея, който придобил енциклопедичен и универсален характер. Русия придобила своя собствена древност, своя собствена древна история.

И когато император Никола I решил да построи нова специална сграда за музея, архитектът Лео фон Кленце, който обичал класическа Гърция, построил Неповторимия Ермитаж в неоелински стил. В Пинакотеката на историята на древната живопис поставил сцените, които разказват за големите художници и живота на древна Гърция.

Това е още едно, ново асимилиране на гръцката естетика и традиции, които типологично колегират с елино-саксонското изкуство. Ермитажът бил основан от Екатерина Велика като динамично развиващ се и постоянно разширяващ се музей. Постоянно се допълвал благодарение на закупуването на нови колекции.

Растели и колекциите на античното гръцко изкуство. Не само археологията, но и пазарите обогатили музея ни с прекрасни съдове и известни златарски изделия, както и елегантни предмети за ежедневна употреба. Естетиката на руските художници и художници-събиратели се развивала на основата на прекрасните образци на изкуството на класическа Гърция и паметниците, създадени под влиянието на тези образци.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]