Истинско разочарование! Всичко е схематично! Първата самостоятелна изложба на Балтис (в галерията Pierre в Париж) трябва да е провокирала истински шок у посетителите си. През 1934 г. абстрактното изкуство и сюрреализмът бяха достигнали своя връх и в този контекст, опитът на Балтис да "въплъти живописта" (според поета Пиер-Жан Жув) го постави отначало в маргиналната роля. На 26 години, Балтис се противопоставяше на течението.

Изкуството му се основаваше по един изразителен начин на фантазията и на вид реализъм, намиращ се между живопистта на Ренесанса, и по-специално на 15-ти век, и класиката в най-екстремната й форма. Антонен Арто, в текст, публикуван в Nouvelle Revue Francaise през май 1934 г., защитаваше "неортодоксалния" за онова време опит на Балтис, пишейки: "Живописта, от всичко изглежда, се е отегчила да изобразява чудовища и иззрези. Иска да се върне към вид органичен реализъм, който, вместо да пренебрегва поезията, чудесата и митове, черпи повече от всякога вдъхновение от всичко това."

Вече обаче, той разполага и с необходимите средства за изразяване. Защото е ясно, че е достатъчно лесно да се експериментира с недостатъчни или развиващи се форми, за да се създаде неочакваното, необичайното, чудното. Трябва да се рисуват съществуващи неща, а не формални типове; трябва също така да не се поставя произведеното от природата в микроскоп просто за да се получи нещо несвързано. Художникът, който има доверие в средствата и способностите си, умислено проектира външния свят, притежава обектите, телата и формите, които съществуват там, и експериментира с тях.