Една от най-трудно разрешимите загадки в изследването на древногръцката драма е, без съмнение, режисурата ѝ: кодексите, които оформят сценичното ѝ представяне, изяснявайки значения, намерения и жестове. Съвременният артист разполага, разбира се, с пълната свобода да представя личните си решения, колкото и въображаеми да са те. Често обаче човек усеща, че както режисьорската, така и филологическата интерпретация биха спечелили много, ако споделяха опит, въпроси и подходи.
Това рядко съчетание на теория и практика, научна трезвост и артистична страст притежава почитаният Н. Х. Хурмузиядис, филолог и режисьор, почетен професор във Философския факултет на Университета в Солун. Творчеството му, свързано с древната драма, разкрива изследовател с особена чувствителност и познание в областта на сценичното представяне, характеристики, които се дължат (или може би са довели) на дългогодишната и плодотворна служба в „активния“ театър като режисьор и преводач на произведения от древната, новогръцката и световната драматургия.
Широка гама от драматургични жанрове и подходи, тясна взаимовръзка между преводаческото и режисьорското творчество, трезво и винаги последователно и обосновано търсене на интерпретативните начини и средства: основните оси на театралното творчество на Н. Х. Хурмузиядис характеризира и заниманията му със сценично преподаване на древната драма. С настоящия том приятели, колеги и ученици на Нику Хурмузиядис пожелаха като минимално признание за дългогодишния му принос и активното му присъствие, филологическо и режисьорско, да му посветят тези изследвания.
[Откъс от текста на задната корица на изданието]
