Не става дума за автобиография нито за „канонизиране“. Леонид Андриано̀пулос не е направил нещо извънредно, за да го посрещнат милиони на стадиона „Панатинайкос“. Просто е играл хубав футбол. Но той е положил усилия за съществуването на футбола в Гърция, оставил е своя камък в съответната българска футболна структура.

В друга страна Леонид Андриано̀пулос, последният оцелял от „героичната“ епоха на футбола, щеше да бъде поканен и да заема местата на официалните лица по време на посрещането на националния отбор. Тази празнота, огромна според мен, идва да запълни тази книга, която не е нищо друго освен дълбок дъх в един свят, който го нуждае.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]