Родени сме в езика и в мисленето, защото на хоризонта на бебешкия поглед майката е и радост от присъствието, но и болка от отсъствието - защото желанието за храна е жажда за връзка.
Човекът е разумен, защото е любовно същество; отличителната разлика на човека е животът като връзка, а не като егоцентрично оцеляване.
Книгата "стъпва" на тази емпирична теза, за да търси критерии за критична опозиция на актуалната реалност на противоречията в нашата култура, на упадъка на социалното събитие, на коренната алиенация на политическата система.
Тя идентифицирует критичната опозиция в специфични актуални проблеми на международните отношения, на вътрешната политическа недостатъчност, на задънени улици в образованието, на последствията от "прогресивния" нигилизъм.
Критиката има цел и визия: Да се запазят в някои съзнания мерки и граници на автентичността: на отношенията на обществото, спортната дейност на политиката, откритията на изкуството, радостта от любовта.
