През 2017 година се навършват 100 години от възшествието на болшевиките, водени от Владимир Ленин, в Руската империя. Това е събитие с глобално значение, което повлия не само на историческото и велико руско държавно образование (което бързо се трансформира в Съветския съюз, Съветска социалистическа република или просто Съветски съюз), но също така беше отправната точка, основата за разширяването и налагането на идеологията на комунизма в много държави.

В някои държави всъщност се наложи като доминираща държавна форма (особено след края на Втората световна война, през 1945 година, и за около половин век до падането на т.нар. социалистически режими през 1990 година и след това). Тоест в началото на 90-те години, когато системата стана толкова разлагаща се и антинародна, че се срина отвътре и падането й позволи утвърдяването на парламентарни режими, т.е. буржоазна демокрация в западен стил (с пазарна икономика, парламент, избори и т.н.), която комунизмът от самото начало на своето съществуване ненавиждаше и се бореше с всички възможни средства.

Събитието на завземането на властта от партията на болшевиките в Русия през 1917 година не беше (за онези, които добре познават нещата) случайно и "спонтанно" събитие. То беше систематично подготвяно, както в Русия, така и извън нея. Определящо значение за успеха му имаше действието на една тъмна фигура, един еврейски руснак, който динамично подкрепи целия проект и помогна на Ленин да завземе властта и да ръководи руската държава и да я преобразува в Съветския съюз. Става въпрос за Исраел Лазеревич Хелфант или Александър Парвус, фигура, която "забравят" да споменават дори и днес всички почитатели на болшевиките на всяка крачка.