Панагиотис Канелопулос: "Когато се обсъждат теми, свързани с диктатурата, трябва да има единодушие и никой да не разкрива другите"!...(Парламент на Гърция, 7/11/1979)

Елена Влаху: "Наклонете се, за да ви напомня една 'истина', която всички преживяхме и която никой не посмява сега дори да прошепне. Там, в края на шейсетте, повечето гърци възхваляваха военния лидер, наблюдаваха го с впечатление и свободно ръкопляскаха на речите му... Той и съратниците му обикаляха Гърция и имаше един свят, тълпа хора, които ги посрещаха с възгласи..."(Катимерини, 16/6/1985)

Θ. Φ. Папаконстантиниу: "Явлението, което демонстрираха гърците след метаполитическата революция, е уникално. Девет милиона са всичките. Но на следващия ден след свалянето на военните, се появиха девет милиона 'опозиционери'!... Това, което предизвиква отвращение и недоволство у всеки разумен човек, е дълбоката ненавист, която всички тези 'опозиционери на следващия ден' се погрижиха да изразят срещу въплъщаващите загубеното управление. Страната се напълни от лудите ловци на глави, които се състезаваха кой ще прояви по-голяма враждебност срещу онези, които преди дни ласкаво слагаха на подноса."(Голямото приключение, стр. 303)

Павлос Палеологос: "Много малко са опозиционерите, това е правилото. Повечето ще срещнете на следващия ден след свалянето на хунтата или всяка друга аномалия, искат да си възстановят щетите, които не са претърпели."(Вима, 19/11/1978)

Георгиос Пападопулос: "Т. нар. 'съпротива' не представляваше и десета част от нацията общо взето, през периода на шестте години. И това е признато от малкото истински въплъщения, които присмиват моралната низост на тълпата от постреволюционните 'опозиционери', които по време на шестте години бяха, по същество, събеседници, подмазвачи, вмирисващи, клиенти, печалбари и преговарящи на Революцията."(Съобщение към народа, 15/8/1975)