Всяка опит да се чуе гласът на невидимите, мъже и жени, да придобият истинска форма, да се разсее мълчанието, забравата или извращението на онова, за което са се борили, не представлява разкопки в миналото, а инструмент и вдъхновение за преобръщане на властовия монолог.

Така, една от първоначалните цели на това издание е да освети историята на Свободните Жени (Mujeres Libres) чрез разкази на самите тях, да очертае как са се родили като организация, техните цели и визия, правейки техния принос към анархисткото движение и революционна Испания от '36 по-видим и осезаем.

Тази книга, която разгъва нишката на женското присъствие и революционното действие в Испания от '30, същевременно успява да обхване и други нишки; свързва както в разказа, така и в нашето мислене лицата и борбите на анархисткия цвет на Иберийския полуостров и отново с жест на ръка, ни протяга ръка в продължението на борбите.

Последователното присъствие, ангажираността в борбата за анархия и свободния комунизъм 82 години по-късно, от жени и мъже на различни места по планетата, представлява най-изразителния отговор на последния въпрос на Лусия Саорнил: "Но истина ли е, че надеждата е мъртва?"