Спускането на Избраната Чета на Първа Механизирана Бригада на ДСЕ през август-септември 1949 г. в района на Аграфа, особено в пространството между Кардица и Карпениси, представлява един „епизод“ от хилядите малки и големи „епизоди“ по време на тригодишната Гражданска война и съпътстващата епопея на ДСЕ.

Пред съвременната армия, с която Четата трябваше да се справи, единственото, в което тя беше по-силна, беше дълбоката вяра в правотата на борбата, от която произтичаше това неукротимо, великолепно Морален дух, който ги характеризираше.

За Четата и нейната мисия съм говорил с няколко, участващи в Гражданската война, но не и в тази Чета. Някои смятат, че става въпрос за „Мисия на смъртта“, други за „Отчаяна опит“, трети за „приключенска акция“, някои за грешка на Генералния щаб, а други за военно необходима операция, която трябваше да се извърши.

Лично вярвам, че „военното мислене“ е наложило такава акция, един такъв контранастояние. Няма как да не съществува военна операция, която да не съдържа елемента на „непредсказуемостта“.

Що се отнася до самата Чета и тези, които я съставлявали, те „победиха“, защото основната част от тяхната мисия, а именно Четата да стигне и да се установи в района на Аграфа, те я изпълниха.