През 1949 г., след края на гръцката гражданска война, 28 000 гръцки деца „бяха намерени“ в източните държави. За тези деца, ККЕ организира гръкоезична образователна система, която като друг Янус беше насочила погледите си в две посоки – социалистическото и патриотичното им възпитание.

Отговорниците за образованието успяха да постигнат паралелно развитие на тези две цели, като едната укрепваше другата. Комбинацията от двете конкретни цели стана основно средство за формирането на личността на децата и изведе субекти с характерна идентичност както на индивидуално, така и на колективно ниво.

Тази образователна система е в противоположност на аналогичната гръцка система и представлява огледало на политическите събития от епохата.

[Извадка от текст за представяне на издател или издание]