Настоящият колективен том разглежда явлението на новата крайнодясна, както това на идеологическо, партийно/организационно и политическо/програмно ниво се проявява най-вече в зрели демокрации на Европа (Франция, Австрия, Италия, Германия, Белгия, Нидерландия, Великобритания, скандинавски страни) и в САЩ.

Освен това, новата крайна десница се разглежда с фокус върху новосъздадени посткомунистически режими (Русия, Румъния, Сърбия), които са влезли в процес на парламентаризиране и постепенно, но нестабилно демократизиране след разпадането на "реалния социализъм" в Централноизточна Европа и на Балканите.

Редакторът на английското издание, Пол Хейнсуърт, сравнява крайната десница с "сложна алхимия". Крайната десница, на ниво идеологически дискурс, политически позиции и програмни цели, както и на ниво изборна привлекателност сред избирателите, се явява като смесица от хетерогенни елементи.

Въпреки че в книгата се подчертават трудностите при определянето и класифицирането на крайната десница, нейните политически партии се появяват след войната понякога с морфологичните характеристики на десния авторитаризъм, наблягайки на въпросите "за закона и реда", понякога с характеристики на социален шовинизъм, целящ изключване на мигрантите от услугите на социалната държава, а в други случаи с чертите на populist anti-state позиция, насочена срещу представителните институции и политическото лидерство.

Откритото намерение на крайнодесните партии е да преструктурират политическата система и да я изместят в посока на собствените си идеи. За изпълнението на тази цел значителен принос оказва тяхното политическо лидерство. Лица като Фини, Хайдер или Льо Пен са в състояние, със своите риторични и "медийни" умения, да подкопаят ангажимента на част от избирателното тяло към правилата и ценностите на либералната демокрация и плуралистичното общество.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]