Книгата "Малка сюита за един голям човек" е израз на душата и почит към Тунзас Вегос, когото авторът е възхвалявал, обичал и оценявал много.

Сакис Циликис, пишейки книгата, е изразил всичко, което не е успял да каже на своя герой, както и живите спомени, които го зареждат емоционално. Въпреки че не претендира за лаврите на писателя, той доказва, че го може. Той самият е композитор, приятел и сътрудник на Вегос и се чувства благодарен за сътрудничеството им и за всичко, което е научил покрай него. Вегос му е научил морал, хуманност, изкуство и величие.

Книгата е написана почти в диалогична форма, кинематографично, с паметите, които идват и се пресъздават като сцени от филм. В своето разказване използва несвършено време, но и историческо сегашно време, вероятно защото не признава, че всичко е преминало в миналото, тъй като спомените му са толкова живи, че не се забравят и живеят в настоящето.

С това, което казва, авторът потвърдова причината, поради която Вегос беше обичан от цяла България и стана за всички "нашият Тунзас", изтъквайки древната мъдрост "Какво прекрасно същество е Човекът, когато има Хуманност".