Това е оригинално издание на Джулиън Сталабрас, което събира и антологизира поредица есета за фотографията, реализирайки по този начин идеята и инициативата на Хераклис Папайоаноу и University Studio Press за особено произведение.

Чрез есетата в изданието авторът разглежда фотографията като средство и като действие, подчертавайки активната роля на художника. Първото есе изчерпателно разглежда творчеството на Себастиао Салгадо и документалната фотография, второто анализира развитието на уличната фотография в Париж, нейния разцвет, а също и постепенния й упадък през втората половина на 20-ти век. След това авторът анализира навлизането на съвременната фотография в музейния контекст, чрез примера на Джеф Уол и оспорва привидната неутралност на популярната "безизразна" портретна фотография, използвайки творбата на Ринек Дейкстра и свързвайки я с творбите на Даяна Арбус и Ричард Аведон. Творбата на Лиса Барнард служи като остър пример за ролята на снимките с дронове и новите технологии в съвременната военна операция, докато адаптацията на Оливър Чанарин и Дейвид Брумберг на Алфавита на войната, историческата, антивоенна книга на Бертолт Брехт за националсоциализма, става повод за коментар за това дали и кога изкуството разглежда политиката по същностен или не съществени начин.

Последното есе е непубликуван текст и се отнася до фотографиите на Ричард Мос от конфликтните зони на гражданската война в Конго, които дават тласък за обсъждането на това как съвременното изкуство може да критикува повърхностно и да разоръжава същински, с акцент върху спектакуларизацията на естетиката.