Обект на тази книга е социалното разделение в Атина, тоест разпределението на различните социални групи в пространството на града. Атина не може да се похвали нито с кули за богатите, нито с фавели за бедните.

Като столица на сравнително бедна държава, чиято икономика беше главно селскостопанска до 60-те години на миналия век, градът с построената си среда не демонстрира признаци на голямо частно или обществено богатство и международна сила. Признаците на бедност също постепенно изчезнаха в резултат на бързото следвоенно икономическо развитие и ефективната роля на семейната солидарност в попълването на социалната държава.

Това не означава, че класовото неравенство отсъства или че уязвимите групи от мигранти и малцинства не търпят дискриминация. Това означава, че структури, като социалната физиономия на собствеността на градска земя, механизми, като доминиращите системи на настаняване и достъпа до собствено жилище, и практики, като семейната солидарност за покриване на жилищните нужди на уязвимите членове на семейството, блокират превода на социалното неравенство в териториално разделение.