Митът за Едип, който след като реши загадката на Сфинкта и стана цар на Тива, откри че е убил баща си и се е оженил за майка си, а след това сам се ослепи и стана отхвърлен просяк, е тема на много произведения.

„Едип Тиран“ на Софокъл заема особено място сред запазените трагедии. То маркира върха на артистичната кариера на поета и представлява най-доброто драматично произведение, което ни е запазено от античността.

Аристотел всъщност счита това произведение за пример на драматичната изкуство. Наистина „Едип Тиран“ съдържа толкова трагичност и толкова величие, толкова ужас и толкова болка, триумф на разума и ужасна самоизмама, че оправдано представлява канона на трагичната изкуство.

[Изваден текст от задната корица на изданието]