Новата динамика, която се разви през последните години с включването на учениците в учебния процес, е най-подходящата обстановка за използване на източниците по време на преподаването.

Фронталното преподаване и монотонният монолог на учителите отстъпват място на изследователски процеси и участващ диалог. Авторитетът на учителя се заменя с взаимната отговорност в търсенето на истината от преподавателя и обучаващия се.

Историческите източници предлагат всички тези възможности и в същото време целят да развият критичното мислене и историческата преценка. Обучаващият се в такава среда не е пасивен получател на истина, открита от някой друг, а изследовател, който се бори за овладяване на историческата истина чрез обработка на историческите източници.

Работа, която никак не е лесна, но е очарователна, когато човек знае как да изследва систематично и методично.

(. . .) [Извадка от текста на предговора]