С проектираното „Конституция на Европа“ не само че не се организира самостоятелна и обединена политическа власт или политически суверенитет в Европейския съюз, но не се предвиждат и процедури за създаването на обществена, европейска политическа сфера или европеизирана община, която да бъде източник на властта или върховна легитимация за всички власти на Европейския съюз.

Просто се утвърдява международно споразумение за обединение на суверенни държави, което самото по себе си не е суверенно. Използването на термина „Конституция“ в конкретния случай е и заблуждаващо, тъй като създава между другото и иллюзията, че Европейският съюз, уж, се трансформира от „Съюз на държави“ в „Съюз на народи“, докато всъщност се случва точно обратното: „господари“ на европейската интеграция остават държавите с техните правителства и методът на управление чрез Съветите на министрите, новосъздадения институт на Председателя на Европейския съюз и междуправителствените конференции се конституира и запазва.

За да се обединят политически народите на Европа, те нямат нужда от псевдоконституция, а от истинска Конституция, която наистина ще затвърди техните суверенни права, ще уважава и няма да подкопава тяхната конституционна автономия, политическа и културна идентичност и предимно ще гарантира в неразривна единство индивидуалните, социални и политически права на всички, които искат да бъдат легитимирани като европейски граждани, стига да споделят конституционните условия на общото политическо съжителство.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]