През средата на шести век, византийският император управлявал една могъща империя, която се простирала върху райони на Европа, Азия и Северна Африка. В рамките на сто години, тази могъща империя загубила половината от своите придобивки.

Два века по-късно, Византийската империя отново се върнала динамично на сцената като доминираща сила в Източното Средиземноморие и Балканския полуостров, чийто митичен богатство привличало в своите армии наемници-викинги и номадски воини от степите на Централна Азия. Само появата на тези войски на бойното поле предизвиквала страх и паника, водещи враговете към незабавен отстъп и преговори.

Византийската империя остава за днешния обикновен читател загадъчна, ако не и по друга причина, то поне заради драматичните колебания в политическите си съдби и романтичния си край през 1453 година, когато последният император, Константин Палеолог, бил убит на стените ѝ в безкомпромисна битка с елитните османски тела на яничарите, които нахлули в обсадената Константинопол, град, който по време на хилядолетната си история никога не бил превземан чрез директна атака.