Авторът и художник Фотис Кондоглу (1895-1965), който се определя идеологически като определящ фактор за оформянето на поколението на '30-те години - всъщност независим от училища и течения - гледаше с недоверие на театралната сцена, макар че когато беше необходимо, служеше на театъра с цялото си сърце.

Посветен на изкуството си, микрасианецът Фотий - космополит и апатрид - създаваше с основен акцент в визията си изграждането на гръцката идентичност с критерий православната духовност.

Новината, следователно, за ангажимента на "Византийски" интелектуалец от 20-ти век с Молиер в произведението "Уменията на Скапена" води до нова интерпретация на личността на Кондоглу. Преводът на произведението е представен през 1938 г. в постановка на Царското театро, която получи топло посрещане, и с участието на избран екип от актьори под режисурата на Д. Мацуки.

Ключова фигура за възлагането на превода е приятелят на Фотий Костис Бастиас - динамичният генерален директор на Националния театър през 1938 г. С изданието на непознатия автограф читателите и изследователите на Кондоглу откриват още едно направление на неговата артистична активност, която го отличава от известната му литературна и визуална работа, докато едновременно с това се добавя още един елемент в историята на новогръцкия театър.