Архаичното епос изглежда обича дискретната симетрия - това важи особено за Одисеята. Колкото и да е разделена на двадесет и четири песни, което не е в намерението на поета (то е наложено от александрийските граматици с техните собствени мерки на разказваща икономия), ясно се разпознават разказни глави, които с тематичната си свързаност формират двете големи...