Откъде знаеш всичките тези тайни? Бих искал да уча в училище там. (Шели, писмо до Байрон, 26 май 1820). Шели е написал това писмо, след като току-що е прочел първата част от комичното произведение на Байрон Дон Жуан. Байрон е научил много тайни от това, което някои биха нарекли „училище на живота“. Книгата, която държите в ръцете си, се занимава с това, което поетът е научил там – и с това, което можем да научим от него.

Трябва да признаем от самото начало, че Байрон не е убеден, че можем да приемем уроци по живот от книгите. „Кой е сменил нещо от книгата?“ казваше. „Четенето или нечетенето на книга никога няма да задържи един корсет“. [...] Въпреки скептицизма си към това, което писането може да постигне, той обясни, че пише „като средство да повлияя на ума на хората – сила самата по себе си, но и в последствията си“. В тази книга ще проуча някои начини, по които тази сила може да бъде разбрана и използвана.

Може би би било по-добре, ако конкретната книга се наричаше Уроци по живот у Байрон, вместо от Байрон. За този поет, урокът не е нещо, което се предава. Повече прилича на език, който човек може да научи, на начин на живот и отношение към света: „Тя правеше урок на своя език“. Да говорим за Байрон е като да поставим себе си в процес на учене по непредвидими начини. Нов език, както самият той предлага, може да предостави нов репертоар за живот.

(от въведението на Матю Бевис)