Недоразбран в своето време, като носител на една „нова теология“, Симеон Нови Богослов въздейства с творбите си на водещи по-късни аскети и стана обект на задълбочено изучаване.

Въпреки това, акробатичната диалектика, която пронизва неговото теологично изложение, противоречията, които се откриват в творбата му, и „витриоловата“ критика, която отправя към Църквата на своето време, правят всякакъв опит за „окончателна“ класификация и оценка изключително труден.

Кой всъщност беше Симеон? Един своеобразен изразител на аскетичната и тишинна традиция на Православната Църква? Един ексцентричен мистик с нео-платонически и идеалистични наклонности? Или едно неразрешимо теологично „загадка“, което постоянно търси нашето внимание и открито предизвиква всички наши теологични форми?