РЕШЕНИЯ ЗА КОГАТО СТАНА СТАР написани през 1699 година, когато Суифт е на тридесет и две години, тоест млад или дори много млад. Четейки, човек се възхищава на ранната мъдрост на младия и може би завижда, сам като стар, че не е имал предвидливостта да мисли като младия Суифт. Каквото и да е положението, Суифт не прилича на човек, който не знае, че много често вземаме решения, за да не ги спазим.

УЧЕНИЯТ РОБЪРТ БОЙЛ събра размислите си в книга, публикувана през 1664 година под заглавието Случайни размисли по много теми. Започвайки от много големите, за да стигне до много малките, Бойл не оставя нищо на случайността и спокойствието и изглежда не се интересува толкова от откритията на истината, колкото от улавянето й, за да я затвори окончателно в словата си, изключвайки бягството й. Тази упоритост, която много прилича на мания, изглежда развеселява, но и дразни може би Суифт, който написа пародията, която читателят ще прочете с наслов РАЗМИСЛИ ЗА ЕДНО СКУПОКСИ.

От РЕШЕНИЯ ЗА КОГАТО СТАНА СТАР:

1. Да не се женя за млада жена.

2. Да не общувам с млади, освен ако те наистина не желаят.

3. Да не се хваля с бившата си красота, сила, привлекателност към жените и т.н.

4. Да не пренебрегвам приличието или чистотата, за да не изпадна в мизерия.

5. Да не съм твърде строг с младежите, а да показвам разбиране към младешките лудории и слабости.

6. Да не давам съвети без мярка, нито да ставам натрапчив, освен ако някой иска да ме слуша.

7. Да не говоря прекалено много, нито за себе си.

8. Да не се опитвам постоянно да спазвам всички тези правила, защото се страхувам, че така в крайна сметка няма да спазя нито едно.

От РАЗМИСЛИ ЗА ЕДНО СКУПОКСИ:

«Но скрупокси, може би ще кажете, е емблема на дърво, което стои с главата надолу. Но наистина какво е човекът, освен едно обърнато същество, със своите животински качества постоянно натоварени върху разума му, с главата там, където трябва да са стъпалата му, пълзящ по земята! И все пак, с всичките си недостатъци, той се ангажира да стане световен реформатор и коректор на злоупотребите, възстановяващ неправдите, който се натиска в всеки мръсен ъгъл на природата и изкарва наяве скрита гниль, и вдига голям облак прах там, където преди не е имало нищо, докато, разбира се, постоянно допринася за замърсяването, за което се прави, че чисти».