Френската социална критика има, поне отчасти, голямото преимущество да е показала противоречията и неестествения характер на съвременния живот не само през условията на определени социални класи, но и на всички кръгове и образувания на съвременното социално общуване, и то с представяния, които притежават толкова непосредствена искра на живот, толкова илюстративност, космополитна деликатност и остроумна оригиналност и смелост, че напразно бихме ги търсили в други нации.

Достатъчно е да сравним критичните представяния на Оуен с тези на Фурие в степента, в която се отнасят до живото общуване на хората, за да получим представа за това предимство на французите. За критичната презентация не е нужно да се търсят само наистина 'социалистическите' автори на Франция; тя присъства при автори от всякакъв литературен род, особено обаче в романа и мемоарите.

С някои откъси относно 'самоубийството' от 'memoires tires des archives de la police и т.н. На Жак Пьоше' ще дам пример за тази френска критика, който вероятно може да покаже също в каква степен се оправдава фантазията на хуманитарните буржоа, че сякаш е достатъчно да дадат на пролетарите малко хляб и малко образование, все едно, че само работниците и в противен случай нашият реален свят е най-добрият.