Известно е колко много философията на волята на Шопенхауер (A. Schopenhauer, 1788-1860) възхвалява изкуството, особено музиката, "изкуствоведската философия par excellence", както я нарича Томас Ман.

Само музиката ни освобождава от оковите на индивидуализацията и самосъхранението, тъй като открито ни разкрива самата същност на света: волята, без посредничеството на понятия или представи.

Как е възможно обаче естетиката да бъде толкова тясно свързана с първата философия, както в това произведение? Условията на този толкова съвременен тип мислене проверява Маркос Чецос, като критицира цялостната "иррационалистична" философия на Шопенхауер: от теорията на познанието до философията на природата, до метафизиката на чувството и етиката.

Всяко изследване теманично отговаря на една от книгите му "Светът като воля и представа", на по същество уникалното произведение на Шопенхауер, защото настоящата книга е въведение както в музикалната естетика на Шопенхауер, така и в неговата философия като цяло.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]