Алиса седеше отегчена заедно с сестра си на брега на река. Изведнъж, бял заек пробяга покрай нея, мърморейки: „О, Боже мой! Боже мой! Закъснявам.“ Алиса никога не беше виждала заек с сако или с джобен часовник! Без да се замисли много, тя го последва. Дори и в заешката дупка, в която влезе. И така тя започна бавно да пада в дълбок кладенец. По стените около нея имаше шкафчета и рафтове с карти и снимки. И Алиса падаше, падаше… Тя кацна върху клони и сухи листа. Някъде в далечината видя Белия Заек. „О, ушите и мустаците ми! Закъснях!“ мърмореше той, докато тичаше. Но когато Алиса зави на ъгъла, където го видя да завива, Заекът изчезна. Тогава тя се озова в зала с врати с различни размери. Но всички бяха заключени! На стъклена маса видя златен ключ и зад завеса намери малка вратичка. С ключа я отключи, отвори я и… вратата водеше към прекрасна градина!