Тази малка книга съдържа триада от експериментални, бих казал, текстове, които имат за цел теологична онтологична рамка на критичния прием на психоанализата, прием, който самопозиционира себе си в перспективата, която авторът счита за съществена: предлагането на концептуално пространство, което би позволило теологична, във времето, хостинг на психологията на дълбочината.

Желанието, Всеобхватността и Есхатологията така образуват триада от концепции с дълбоки теологични корени, те са стълбовете на теологичната онтология, които я правят наистина основополагаща, но и в същото време, на второ ниво, представляват основополагащи онтологични психоаналитични цели - отбелязването на този факт предава теологична интерпретация на психоанализата, която не оставя последната изобщо безразлична, тъй като ѝ дава нови, по-широки хоризонти.

За теологично неподозиращите психоаналитици и психотерапевти това ще представлява научна допълнителна изненада - онтологичното пространство, в което се настаняват, е `par excellence` теологично! За теолозите, начинът на разбиране на психоанализата ще се доближи много повече до същността на по-дълбокото им преживяване. Общото размишление на това ниво е днес абсолютно необходимо.