От доста време не получавам писмо. Писмо, запечатано в бутилка, която "черно море" донесе до вратата ми. Изпращачът ми беше познат. Това не беше просто един човек, но говореше от името на много. Повечето от тях бяха познати. Напротив, не съществуваше получател или по-скоро той беше несъществуващ. Сякаш изпращачът го беше написал, за да остане недоставено или предпочел да го остави да падне на случаен принцип, в надежда, че някой ще го намери и ще го пази в джоба си.
Дата на изпращане, въпреки че стара, беше доста ярка и жива: 17 ноември...
Година, никъде не се споменаваше.
Вече тридесет години чета и пречета писмото, променяйки само годината: 1973-2003. И всеки път откривам, че писмото никога не е едно и също, може би защото то не е едно, а тридесет...
Скъпи Мицос, но и ти Макис, Периклис, Никола, Алкмини, Вера, Георгос, Пепи, Костас, Дионисий и толкова други, никога не се срещнах с вас лично. Въпреки това, ви познавам, защото вече тридесет години прекарваме ноември заедно. [...]