Пападиамантис, като остър наблюдател и критик на социалните въпроси, бе невъзможно да игнорира политиката.

Не той е този, който навлиза в политиката, а политиката е тази, която прониква в произведението му и той открито застава срещу нея.

Онези, които отъждествяват политиката с някои декларации или с някаква форма на включване, определено имат трудности да поставят Пападиамантис на някакво идеологическо рафтче.

Пападиамантис не се приближи до народа, той самият беше народът и остана до края на живота си един обикновен човек на народа, без да се срамува от тази си идентичност.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]