В авангарда на медицината се случва революция на възприятията. След един век на наука, насочена към заболяването и съсредоточена върху патогенезата, се признава екологичната свързаност на здравето.

Преутвърдена е вярата на древните култури, че процесите на раждане, развитие и здраве, както и тези на разпад, болест и смърт, се развиват в система от пространство и време, чиито петостенни граници са средата, човешкият организъм, лечебните процеси, начинът на живот и трансцендентното.

След много време, сега можем да видим колко прозорлив е бил „действителният” ум. Можем да присвоим неговия гениален стил в съвременна интерпретация.

Църковната традиция и научният авангард почти единодушно показват как трябва да се подходи към заболяването, за да бъде лечението ефективно и съществено.

[Извадка от текст за представяне на издател или издание]