Какво общо могат да имат свети Йосиф и Обеликс, проститутката от Средновековието и съдийката по бейзбол, кармелитите и плажуващите от Бел Епок, комедиантите от Ренесанса и осъдените в комиксите, тези, които спят с пижами и Акракотовците от Френската революция? Всички те носят райета, което е знак за тяхното положение на границите на социалния ред или извън него.

Райето, изкуствена структура, дълго време беше символ на изключение и надмощие в Западния свят. Средновековието смяташе райета за дяволски, докато в по-новото общество те останаха като облекло на долните слоеве (роби, слуги, матроси, осъдени). Въпреки това тези пренебрегвани райета, без да изчезнат напълно, започнаха от романтичната епоха да отстъпват пред конкуренцията на друг вид раета, носещи нови идеи: свобода, младост, удоволствие, хумор.

Днес двете системи от ценности все още съществуват заедно. Но повече от всякога, има райета и райета. Райетата на банкера не са същите като тези на престъпника, райетата на пешеходните пътеки или на решетките на затвора са различни от тези, които срещаме на плажа или на спортните стадиони.

Изследвайки дългата история на раето в западната култура, Мишел Пасторе разглежда произхода, позицията и функцията на визуалните кодове в конкретно общество. Какво представлява позорният знак? Защо райетата се различават по-добре от едноцветните? Дали това важи за всички култури? Въпросът в крайна сметка е биологичен или културен?

[Извадка от текста на задната корица на изданието]