Когато преди няколко години пристигнах като бежанец на Запад, моето силно желание да говоря за това каква е била и каква е живота под румънската диктатура - и, най-важното, за уроците, които може да се извлекат от такова преживяване - се сблъска с усещането, че цялото 'репертоар' на източноевропейските дисиденти е наситено, тъй като страданията и болката отдавна са се превърнали в общи места, класифицирани или дори комерсиализирани.

Това, което най-много ме интересуваше да обсъдим в началната фаза на изгнанието ми, беше връзката между автора, властта и не толкова невинните подтиснати маси. И, разбира се, връзката на автора с уязвимия си режим. 'С времето развих дълбок скептицизъм към политическия кич, станах все по-подозрителен към етикетите, които ни манипулират. Скептицизъм и подозрителност, които не отслабнаха нито за миг.

Като аутсайдер и на двете системи - на Източна Европа и на западното общество - не можех да пренебрегна двойнствената ирония на ситуацията. Много въпроси се натрупаха в първите години на изгнанието ми, по време на трудния преход от единия край на света до другия, преход, който не се различаваше много от скок в бездната. 'Наличните есета, които следват правилата на диалектическия и журналистическия риторичен стил, разглеждат всички връзката между автора от една страна и тоталитарната идеология и общество от другата страна, в страна, където политическата традиция не е била винаги най-добрата възможна и където диктатурата през последните десетилетия беше живописна амалгама на бруталност и фарс, опортюнизъм и демагогия.

'Трагедията на тоталитаризма не се забравя лесно, но и комедията му не се забравя, тъй като са неделими. Всичко, свързано с политиката, изглеждаше заразено. Не само Властта, но и съпротивата срещу нея. Граничен елемент на гранична ситуация, авторът в такъв случай става символ на безизходицата на цялото общество.

Моята носталгия е съставена от хора и книги, болка, надежди, гняв - накратко, всичко, което дари душа и живот на уникалната страна, наречена живот на човек. Прекалено често Доброто е мълчаливо и дискретно, изпълнявайки сложни маневри, за да избегне шумната агресивност на Злото. А Истината, която оцелявява в откъслечно съществуване, намира убежище в тъмен и креативно кодирани език.