В Атина през 19-ти и началото на 20-ти век, в рамките на идеологическия контекст на класицизма, се развива архитектурна цялост с изключителна важност - за синтетичната си самостоятелност и естетична последователност - на градската архитектура.

Това беше почти непознато явление с оглед на условията на западналия еклектизъм в повечето европейски градове. В настоящия том (който представлява реконструирано издание на това от 1987 г.) не се представя просто - както е направено в миналото - един „изобразителен панорамен глед” на явлението.

Противопоставено на това, се опитва да се направи документална основа - обогатена с планове и фотографски материал - на нивата на функционалността, формата, строителните и естетическите детайли на постоянно променящо се архитектурно „писмо”. По този начин, се разглеждат сгради на частната съзидателност, много от които за съжаление са били съборени.

Като цяло, тези сгради подчертават уникалността на атинския градски пейзаж около 1900 г. В допълнение, при изучаването на елементите им, се вземат под внимание и обществото на времето (нужди от живот, нагласи и естетики).

Така, в този том, освен научната, се изтъква и етнографска позиция спрямо най-представителната проява на новия атински култура.