КРИТИКАТА, КАКТО СЕ НАДЯВАМ, че и аз ще успея да подчертая някой ден, прави мисълта прекрасно средство. Ние, с нашата образователна система, сме натоварили паметта с множество несвързани факти и работим усърдно, за да предадем знанията, които придобихме с труд. Учим хората как да запомнят, но никога не ги учим как да се развиват.

Никога не ни е минало през ума да се опитаме да развием мисленето така, че да придобие по-фина способност за наблюдение и възприятие. Древните гърци го осъществиха, и когато влизаме в контакт с древногръцката критична мисъл, не можем да не осъзнаем, че, докато нашите теми са от всяка гледна точка по-широки и разнообразни от техните, тяхната методология остава единствената, с която тези теми могат да бъдат интерпретирани.

Англия е постигнала нещо: измислила и установила е Общественото Мнение, което представлява опит да се организира невежеството на обществото и да се възвиси в отличителната позиция на естествена сила. Мъдростта обаче винаги е оставала скрита. Ако я разглеждаме като инструмент за мислене, английският ум е груб и недоразвит. Единственото, което може да го очисти, е развитието на критичния инстинкт.

НЕ, ЧУВСТВАТА няма да ни направят граждани на света, както не би могла да ни направи граждани на света алчността за печалба. Само като развиваме навика за интелектуална критика, ще можем да преодолеем расовите предразсъдъци.

КРИТИКАТА ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ расовите предразсъдъци с настойчивостта си върху единството на човешката мисъл през разнообразието на формите й. Ако се поддадем на изкушението да обявим война на друга нация, тогава ще си припомним, че е все едно да искаме да унищожим елемент от нашата култура, вероятно най-важния от всички.

Докато войната ще се счита за нещо ужасно, тя ще продължава да запазва своята привлекателност. Когато я възприемем като нещо грубо, тя ще престане да бъде популярна. Промяната, разбира се, ще дойде бавно, и хората няма да я осъзнаят. Няма да кажат: 'Няма да воюваме срещу Франция, защото литературата й е прекрасна', а точно защото Франция има прекрасна литература, хората няма да мразят тази страна.

Духовната критика ще свърже Европа с връзки, много по-тесни от тези, които ще развият помежду си търговците или емоционалните, ще ни предостави мира, произтичащ от разбирането.