Има нещо платоновско в любовта на Кавафи, която го иска не за потомък на Афродита, а на Пения, и така любовта у човека на Кавафи се преживява като лишение.

Пред това неизпълнено, поетът (пре)създава телата като инструменти на свобода в иначе тежкото си уединение. Докато с паметта си намира убежище в стаята на едно идеално минало, което се съпротивлява на разрушителното време, осигурявайки желанието за красиво, вечно сладко и непокварено.

В настоящата книга събрахме всички тези удоволствени и еротични моменти от стиховете на Кавафи, съставяйки по този начин литературно пътешествие из дълбините на човешката душа, каквато е картографирана от един от най-големите поети на хеленизма.