Този нов човек, (който, будейки романтик, никога не е изгубвал равновесие, и, будейки чувствителен, се е крил зад апатията и цинизма), вдигна знамето срещу класиката, преди шумния "Кромвел" на Юго.

Въпреки това, дори и с "вярата" си, той прие образа на Клара Газул (в "портрета" на актрисата в книгата има черти на Мерием!) и "преведе" себе си под името "Летранж", т.е. "парадоксалният".

Двете му най-известни театрални произведения, обаче, "Кола на безкрайни мистерии" (както е пълното заглавие на "Картата") и "Случайността", не са били включени в тома от 1825 година. Те бяха публикувани през 1829 г. в "Парижкия преглед" и, през 1830 г., Мерием ги вложи в новото издание на "Театъра на Клара Газул", където по-късно (1842) добави "Закерия" и "Семейство Карзавал".

С театъра си - както и с разказите си - Мерием става предшественик, не само на романтизма, но и на реализъм. От първия той има страст и "местен цвят". От втория, точна психология и обективно наблюдение.

"Картата" е характерен пример за стила му: Романтичната графичност на Перу и театралката Камилия Перикол, от една страна. Реалистичната сатирична скица на Вицекраля и двора му, от друга. Цялото, чудесно гармонизирано с проницателност, грация, автентичност и хумор, които останаха - кой би го казал - класически!

Без съмнение, Мерием не е предвидил творбите си толкова за представление, колкото за четене. Той се занимава повече с развитието на чувствата, отколкото с самата драма. Затова и "Театърът" му закъсня да бъде признат.

През 1827 г. "Африканската любов" е поставена за първи път в само 10 представления. Ще минат още 23 години, за да бъде приета "Картата" в "Френската комедия". Но нейното представяне беше прието с освирквания! Само през 1920 г., когато я постави Жак Копо в "Ви-Коломбиé" - играейки самия Вицекрал, с Перикол Валантин Тесие - французите "откриха" най-театралната от творбите на Мерием.

Оттогава "Картата" не спря да се играе, не само в родината си, но и в всички страни по света. Тя остава едно от най-представителните примери на най-доброто френско театро. В Гърция тя беше поставена за първи път, отново от Националния театър, през 1933 г., с режисура на Фотис Политис и с незабравимите Емилиос Веакис и Катерина, които постигнаха изключителен успех в ролите на Вицекраля и Перикол.