Търговската гръцка диаспора, обратно, издигна „завоевателя православен балкански търговец“ като носител на революционните идеи на Запада и първоначален подтиквач на Революцията. Гръцките търговци, както в рамките, така и извън османската територия, може би по-непосредствено от селското население, осъзнаваха „беззаконието“ на османската система. Превъзходството на мюсюлманите над християните в съдилищата позволяваше всякакви произволни действия в търговските сделки, докато липсата на законодателство, което да регулира рационално функционирането на търговията, засилваше корупцията и несигурността. Така венецианците, въпреки че често бяха по-сурови владетели от турците, все пак предоставяха правила, които насочваха отношенията между поданиците и държавните власти. Правовата държава, която беше обещание на Френската революция, особено привличаше християнските търговци от Балканите.