В тази книга основоположникът на психоанализата Зигмунд Фройд и класическият филолог и фолклорист Давид Опенхайм разглеждат една категория сънища, които се представят под формата на ненапечатани или смешни истории в народната традиция.

Тези сънища имат неприличен характер (тъй като се отнасят до секс или дефекация) и явната им цел е да развлекат онези, които ги разказват или слушат.

Въпреки това, ако човек се погледне зад тази фасада, казват двамата изследователи, той открива две неща: първо, че символизмът, присъстващ в тези сънища, напълно съвпада с този, който приема психоанализата и, второ, че народът разбира тези сънища по същия начин, по който би ги интерпретирала психоанализата - тоест, не като предзнаменования на събития, които ще се случат в бъдеще (грешното разбиране за функцията на сънищата), а като осъществяване на реални желания и нужди, които се случват по време на сън.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]