Аристотел, един от най-големите гръцки философи, изследователи и мислители, е роден в Стагира, Халкидкия, от лекаря Никомах и Фейстида през 385 г. пр. Хр. Той следва пророчеството на Делфийския оракул - на Питон, който му заповядал да философства в Атина - учи философия под ръководството на Платон в Атина и преподава в Академията (367-384 г. пр. Хр.).

През 348 г. пр. Хр., след смъртта на Платон, той отива заедно с Ксенократ в Асос в Мала Азия и преподава философия и научни предмети на широк кръг слушатели. През 345 г. пр. Хр., може би след покана от Теофраст, се установява в Митилине и остава там да преподава до 342 г. пр. Хр., когато Филип му възлага обучението на тринадесетгодишния тогава Александър.

През 336 г. пр. Хр., след смъртта на Филип, той се завръща в Атина и през 335 г. пр. Хр. основава между Ликавит и Илис "Лицей", наречен "перипатос" заради многото стени на сградата. През 323 г. пр. Хр., след смъртта на Александър Велики, се оттегля в Халкида, родния град на майка си, където умира от стомашно заболяване през 322 г. пр. Хр.

Повечето от произведенията на Аристотел са загубени. Тези, които са оцелели, се делят на логически, природни, биологични, психологически, метафизични, етнически, политически и технологични проблеми. Произведението му "Метафизика" принадлежи на т.нар. акустични или тайни произведения на Философа.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]