Кубизмът беше най-важната революция в изкуството на началото на 20-ти век. Той отново постави на дневен ред всеки художествен въпрос, настоявайки, че изкуството никога не може да се изправи пред света такъв, какъвто е в действителност, а само чрез начините, по които ние, хората, го виждаме и познаваме.

Този радикално ново движение беше създадено от двама художници, френския Жорж Брак и испанеца Пабло Пикасо, които между 1907 и 1914 година работеха един до друг, главно в Париж, който тогава беше художествената столица на света.

Кубизмът, благодарение на силата на новия начин, по който виждаше нещата, се разпространи в Европа и Америка с удивителна бързина. Движението проникна и в други сфери на художествената дейност извън живописта и скулптурата: той обнови архитектурата, дизайна, музиката, поезията и трансформира възможностите на фотографията и киното.

В настоящия живописен и изчерпателен преглед Нийл Кокс поставя кубизма в по-широкия контекст на епохата си. Чрез извличане на елементи от последните изследвания, той умело води читателя през тази често сложна област, без да губи от погледа си самото величие на художествени произведения.