ЧЕТИРИ ТЕКСТА НА ДИДЕРО (1713 - 1784), ВСЕКИ ПО ВИД, но с общо възхищение към изкуствата, се предават в настоящото издание на български, предавайки изтънченото усещане и грацията на типично французкия век, който е 18-ти, векът на Просвещението, неразривно свързан обаче с любопитните, привлекателни и игриви проявления във всяко тайно или явно измерение на обществения и частния живот:

пръв, под формата на писмо до известния, но и противоречив според Дидеро, теоретик на изкуствата абат Бател, Писмо до глухонемите за полза на онези, които чуват и виждат (1751), вторият, с заглавие Философски търсения за произхода и природата на красивото (1751), не е нищо друго освен терминът «Красиво» във 2-ри том на Енциклопедията, третият, Опити за живопис (1766), произлиза до голяма степен, според издателите, от Литературната кореспонденция (Correspondance litteraire) и е адресиран до Грим, а четвъртият е Разпилени размисли за живописта, скулптурата и поезията (1777).

[Извадка от текста на задната корица на изданието]