Тази книга изпълнява задължението на един син към баща си. Андрюс Папандреу, есента на 1995 година, помоли сина си Никос да изготви схема на мемоарите си. Въпреки това драматичното развитие на събитията и липсата на необходимата дистанция от тях, както и смъртта на Андрюс Папандреу по-късно, не позволиха да се реализира планът тогава.
Сега, след смъртта на баща си, синът идва да изпълни дълга си. Никос Папандреу реконструира живота на политика от нова перспектива: тази на цялостното политическо повествование. Андрюс става разказвач на собствения си живот чрез словата си. "Точно както авторът, той изгражда разказа на съвременна Гърция, общата и вълнуваща картина, на базата на детайла". Интерпретацията, която се опитва да направи, поставя под определена перспектива целия живот на Андрюс.
Тя се опитва да разкрие мрежата, истинска или фантастична, която свързва отделните събития. Позволява на читателя да обясни мита, без да демитологизира личността. Насърчава го да се възхищава не само на интерпретираното лице, но и на усилията за интерпретация.
Понеже както творческият живот на политика, както произтича от словото му, така и интерпретацията на живота му, както е изложено в книгата, е ясно, че се основават на прилежен труд. Тази книга е насочена към всички, които се запитали откъде произтича способността на Андрюс Папандреу да очарова тълпите. Тя приближава личността на политика с дискретност, чувствителност и с непосредственото разбиране, което синът има за бащата, успявайки да даде отговори.
