Казват, че само хората имат душа и съдба. А също така, че само те имат привилегията на спомените. Със сигурност, обаче, не е така. Защото и "безжизнените" неща имат своята съдба, понякога добра, а друг път лоша и прокълната, точно като хората.

Аз, например, съм живял някъде около тридесет години един активен живот, изпълнен с емоции и приключения. Защото, разбира се, тридесет години живот за един автомобил е дълъг живот. И сега, остарял и отегчен в тъжната си самота, живея последните си дни закотвен в един двор, малко преди да дойде краят...