(...) «Битката за `ортодоксията` на едно учение, между `ортодоксалните` теоретици, винаги представлява типичен феномен на разложение, повтарящ се неизменно в историята на духа, когато една теория бъде разклатена. Единният марксизъм се раздели на две посоки: `ортодоксална` и революционна, от които всяка от марксистките догми - т.е. марксизмът като цяло - беше подложена на разрушаваща критика. (...) При тези условия мистицизмът и ирационалните елементи на човека, изхвърлени чрез рационализма (...), предизвикаха тежък срив, достигащ до опасността от пълна фалит на научния метод.

[Извадка от текста на предговора]