След сиянието на епоса от 40-те години дойде тъгата на нощта на окупацията. Завладяването на Атина от германците на 27 април 1941 г. означаваше началото на четиригодишно жестоко робство.

Глад, лишения, поругаване на националната и човешка чест. Ежедневна битка за самосъхранение, самоотбрана. Съпротивление.(. . .)

Както и в предишните томове на "Свидетелствата", историята и тук не се описва. Тя се пише. Пише се в тайна, набързо, с кръв вместо мастило, в тъмните стаи, в затворите на осъдените на смърт, по стените, ден след ден, от всички, които са преживели мъката, безнадеждността, но и възхода на освободителната борба.

Спомени, които с остър реализъм показват превъзходството на духа над насилието.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]