Музикалната традиция на Понта е толкова особенна, че и най-незапознатите я разпознават отдалеч по типологията й. И тъй като присъствието на понтийския елемент в новогръцкото общество е силно, тази традиция е почти позната на всички.

Все пак, дълбоката й идентичност остава основно непозната, достъпна само за посветените, които с постоянство и отдаденост се привързват към нея с религиозната благоговейност, която ги държи привързани към колесницата на дълга и болезнена историческа памет.

Мястото на понтийската музика следователно представлява страна за откритие, и в тази посока бе съставена настоящата книга. Тя е изследване на най-емблематичния от символите на понтийската музика, лирата, която тук се разглежда в цялото си съществуване, от органология и техники до репертоар и функционалната й роля в една все още жива традиция.

Авторството й не следва обичайните пътеки на дистанцираната научна изследователска работа, а произлиза от един от най-активните носители на понтийската музикална традиция, търачът Михалис Калонтзидис, който споделя в тома това, което е натрупал през многогодишен и многостранен опит.

От 1987 година се занимава със събирането и съставянето на тома, който се издава тук с грижите на Катедрата по народна и традиционна музика на ТЕИ на Епир. Неговото изкуство, както е предадено и както той самият го е развил с творчеството си, се отнася не само до онези, които изучават понтийската лира, но и до всички, които изследват особените пътеки на музикалните традиции на гръцката територия.