Има една история, която се разказва и никой не знае дали е истина.
Казват, че един човек пътувал от Каламата към Спарта с един колега. През цялото пътуване, на всеки няколко километра, хвърлял по една химикалка през прозореца, викайки:
"ЛИАНДИНИИИ! ОТГОВОРИ НИ!" - "ЛИАНДИНИ! АКО НИ ЧУВАШ, ДАЙ ЗНАК!"
Казват, че докато минал Мистра, бил разпръснал петнадесет химикалки по пътя.
Странното е, че в края на пътуването жабката отново била пълна с Bic.
Оттогава, всеки път когато намеря Bic на пода на колата, поглеждам нагоре — никога не знаеш.

Ако ми казваха да запазя само една книга до края на живота си, със сигурност щеше да е тази. Дълбоко освобождаваща, истинска, гръцка, както всъщност беше и великият гръцки учител Д. Лиантинис.

Учителят, когото трябваше да имаме и когото ни липсва от училищата, нашите домове и общината. Нека той влезе с тази чудесна книга в библиотеките на нашите умове! Книга, която заслужава да се изучава много пъти!

Нека бъда херетикът на коментарите тогава...
Аз изобщо не харесвам материалистичния дух, който пронизва книгата му. Освен това, надутото и бомбастично изказване много ме уморява и изглежда като че ли се опитва да се похвали със своите познания. Спартанецът, въпреки че самият е спартанец, е напълно непознат. Левичарски университетски преподавател, точно като огромното мнозинство въобще. Чудя се как се смята за толкова важен. Намирам го много "малък" като грък.

Това е безспорно любимата ми книга в библиотеката. Прочел съм я два пъти и нямам търпение да я прочета отново.

Сиянието на философската мисъл на гръцкия учител. Най-важната съвременна гръцка книга без съмнение. Купете я веднага. Прочетете я отново и отново, защото е много трудна. Ще трябва да се потопите в Лиантини астеризма, за да я разберете. Но когато успеете да го направите, ще я имате на пръстите си.

Отлична книга, написана от незабравимия и изтъкнатия Димитрис Лиантинис.... Този, който излезе от "пещерата" на Платон.